Прибирайки се след дъжда
през парка, ей тъй – без причина,
завих край пързалка в ръжда
и тръгнах на пряко да мина
по малка странична алея.
А там безразсъдно по нея,
два охлюва бавно пълзяха.
Те нямаха просто идея
за дебнещата ги заплаха.
Ще мине тук жалка душица
и силна, за да се покаже
тя, с властните що е мушица
със крак охлювите ще смаже.
Наведох се и във тревата
преместих природните твари,
та който е охлюв в душата
тук охлюви да не завари.