От въгленче в погледа ти мисъл-вятър
довява искрица и огън незрим,
взет сякаш от пантомимичен театър,
в мен лумва – изгарям без пламък и дим.
В пожар съм и няма къде да се скрия.
Единствено в теб мога да се спася
и влизам, от огъня ти да отпия
и с пламъка свой тебе да угася.