На всеки от нас е отдавна известно,
че в дънки, в поли и във блузи се пипа
безспорно, а и несравнимо по-лесно,
ако във модела им ползва се ципа –
оназ незначителна уж дяволия,
която за миг панталона ми стяга
и със помощта на която си крия
(сакън,
там, навън
да не би да избяга)
съществения, мъжки мой атрибут,
че той се на слънце и въздух излага,
когато е слипът ми само изут.
Подобен е случаят и при жените,
макар по-различни да са там нещата,
които със блузките или с полите
прикрити, във ритъм полюшват, подмятат.
Но нищо в света ни не е съвършено
и улеснението ни да пипаме,
по подразбиране е предрешено,
да се заплаща със скубане (щипане).
Примерно, ако съм спешно забързан
и ципа дърпам да вдигна нагоре,
той не помръдва, като че е вързан
и ми се хили ехидно отворен.
Трескаво тегля и бесен съм вече,
но надделявам внезапно над ципа
и… рев надавам със глас нечовечен –
хванал съм косъм, надничащ от слипа.
Цивилизацио дан да ти дам
ми се налага, а бе друго в рая.
Но своя лист Ева, а и Адам,
как са крепили, бих искал да зная.