Една по една непреставащо капят
и стичат се бавно сълза след сълзица,
а с тях си отивам и аз – те ме стапят,
че всяка от тях е от мене частица.

Опитвам се тъй, както тихичко плача,
за него, живота си да разсъждавам,
но май не успявам, а гасна във здрача
и с времето в бръчки все повече ставам.

Край мен се сгъстява безмилостно мрака.
Съмнение няма, съдбата е ясна –
търпение има, но няма да чака
той дълго, защото аз сигурно гасна.

Да, ето – потрепвам. Сега ще изчезна,
Kатo непотребна, използвана вещ
ще ида в забрава, но знам, бях полезна –
на влюбени в нощ романтична бях свещ.