Аз съм всички онези безброй молекули,
дето вдишваш полекичка с крехки гърди.
Аз във всеки миг там, покрай тебе съм. Чу ли?
Твоят въздух насъщен – и днес и преди.

Дишай, моля те! Дишай ме – няма да свърша.
Не угасвай свещице, не си с похлупак.
Зная, няма сълзите ти как да избърша,
но „Обичам те!“ мога и казвам ти пак.