Прибираш се пак с главоболие,
но без мисълта „От какво?“,
че то всъщност само едно ли е
с пораждащо стрес естество?

Със стон тръшваш се на кушетката
в копнежа да си някой друг,
да си си оплел вече плетката,
или поне да не си тук.

Но, не. До словата, вълшебните,
от достъп ти май си лишен.
Лишен ли? В теб чакат те, бедните,
да ги изречеш някой ден.