Уж повтарях непрестанно „Бог помози!“,
уж за всеки случай чуках на дърво,
стисках палци, не рискувах със залози,
плюех в пазвата си също, а какво?

Уж за здравето си мерки строги взимах
от природосъобразно естество.
Да речем, за кръвно апарат си имах
и през час го мерех стръвно, а какво?

Уж минута не пропусках без да вмъкна,
как я любя с цялото си същество.
Колко нужен съм ѝ гледах да изтъкна.
Уж следях ѝ всяка крачка, а какво?

И представа нямам що така се случва.
Правилата следвам. Не, не е игра!
Уж старая се, а всичко се закучва,
та се чудя кой във гащите ми сра?!