Сякаш вирус нападнал е звуците –
покосени затихват и спират.
Онемяват до сухо капчуците.
Ромон, шепот и трели замират.

Със последна надежда оголена,
вятърът е застинал, не духа –
тишината за милост е молена,
ала тя е безмълвна и глуха.

И попаднали някъде в никъде,
мълчалива мъгла ни застига.
Усмихни ми се, хей, усмихни се де!
От усмивка мъглата се вдига.