Ето ме, целият опустошен –
страшен тайфун е през мене преминал,
с трясък разбил е спокойния ден
и до основите ми ме е сринал.

Но не престава, все тъй е бушуващ,
вече не помня от колко години.
Мой скъп тайфун, що за миг не кротуваш,
в твоята власт да съм все позволи ми.

…

Нежни тайфуни, със чувства най-знойни
нас ни помитайте и ни рушете,
че за какво са ни дните спокойни?
Та без тайфуни какво сме мъжете?