Сънувам те, но всичко се стопява
ведно с отлитащия нощен мрак
и смътен спомен само ми остава,
че идвала си, да ме видиш пак.

Сънувам, но сънят ми си отива.
Клепачи стискам, да го задържа,
ала напразно – образът се скрива
и аз, уви, безпаметен лежа.

Как иска ми се в своя сън да влезна,
та щом се появиш, да бъда там.
Какво, че като свърши, ще изчезна?!
Със теб ще съм останал, вместо сам.