Обичта ни е на таралежи –
разделим ли се, чувстваме хлад
и когато студът ни наежи,
връщаме се отново назад.

Зажаднели за топлинката
се прегръщаме, ала с бодли
се пронизваме точно в сърцата
и е топло, но страшно боли.

И от болката дирим спасение
и се пускаме, ала… Уви!
Пак изправени сме пред лишение –
болка няма, но пък ни студи.