Успехът, що чакаш го няма и няма.
Късметът ти нещо съвсем се закучи.
Събуждаш се сутрин във същата яма,
с въпроса „Какво още ще ми се случи?“.

Най-тъмното казват било пред зората,
а ти във учудване веждите вдигаш:
„Но колко все пак продължава тъмата?“,
че вече потъваш, а дъно не стигаш.

И всеки ден стават все по-зле нещата,
до онзи последен за всички момент,
когато пристига смъртта със косата,
поставяйки точката без хепиенд.