Бе пролет. След зима студена
разкършваше Слънчо снага
и ето, за няколко дена
разчисти набързо снега.
Припряно, едно минзухарче
за слънце и синьо небе
на лов тръгна смело, макар че
то цветенце есенно бе.
Но толкова студ беше брало
горкото през зимата, че
направо му бе прималяло
на слънце да се попече.
И ей го, лилав цвят люлее
в килим от оранжеви, но
какво, че оранжево не е?
Чудесно е да си едно!