Нещо се случи, ала не от Хелър
(ако изобщо си спомняш романа*,
който така и не стана бестселър).
Нещо далече по-хубаво стана:
Пиленце в дланите ми взе, че кацна,

цветенце жълтичко ми се усмихна,
със сладолед по носа ми ме мацна
малко детенце и след това прихна…
Вятърът рече със мене да бяга,
слънцето весело ми се изплези,
есента нова премяна застяга,
а aз пък взех да строя хипотези:
Не е възможно да съм се отъркал
нейде навънка в коминочистача.
По-скоро, сигурно съм се побъркал,
ала е чудно и тъй ще си крача.