В „Чавдар“ един (нещо като автобус),
порядъчно мръсен, че да те е гнус

да се не омажеш със смазка, стоях

и вдишвах през ноздрите пушек и прах,
които две екстри се включваха явно
в цената билетна. А караше славно,
съвсем без задръжки излишни водачът,
сакън да не би да пропусне във здрача
дори една дупка по пътя маршрутен.
Обаче във тоз унисон абсолютен
от трясъка в дупките, от прахоляци,
от смазка и от изпотени простаци,
нередност една доста ясно личеше,
която тресчица в окото ми беше –
жена младичка, тъй красива ще кажа,
че със хубостта си рушеше пейзажа.
И бе неестествено, бе като кръпка.
Бе като прекрасно лице с грозна пъпка.
Но щом слезна тя и в тъмното скри се
хармонията в буса пак възцари се.