Аз като въздуха съм и водата,
нужен на всяко добро същество.
Неотменима съм част от нещата,
братът сиамски, преследван… И к’во?

Аз съм онази неунищожима
сила, посята от Бога сред вас,
що неизменно в живота я има,
в битка с доброто до сетния час.

Аз съм туй зло, де го все „побеждават“.
Сатанаил – победен? Глупав мит!
Как тогаз битките с мен продължават?
Все побеждаван и все ненадвит!

Вие не щете да се разделите
с мене и винаги тъй е било,
че за да бъде човек от добрите,
трябва сравнение с някакво зло.

Знам, благодарност при вас да открия
няма, но я помислете все пак:
Как Свети Георги би станал светия,
злият змей ако го нямаше? Как?