То явно шестица не ще да получа,
за тъй непохватната моя любов,
но искам от твоята да се науча
и уча, ала съм далеч не готов.

Задачи решавам, уроците сричам,
но щом на дъската застана, уви,
понеча ли да ти прошепна „Обичам…“
изпадам във паника и… не върви.

И почвам наистина да си мечтая,
как в някой прекрасен ден ще се смилиш,
със поглед разбрала, че всичко си зная

и мене от изпита освободиш.