Направи ми онази магия,
дето ще ме довежда за миг,
през безкрайната морска стихия,
всеки път, викнеш ли ме без вик.

Само с мисъл или пък със спомен,
там, при тебе повикаш ли ме,
въпреки океана огромен,
ще долитам. Ще сме насаме…

Направи ми магия такава,
за останалото – забрави.
Само викай ме, тя ще успява.
Друго… Може би… Не, остави!