С любовта си без жал накажи ме.
Най-сурова присъда ми дай
и извиквайки моето име,
осъди ме на обич без край.

Във сърцето си на заточение
изпрати ме – без знак за пощада,
окови ме в смирено търпение,
шепнейки, че така ми се пада.

Не допускай оттам да избягам.
Не бъди милостива, небрежна.
Заключи ме, ако се налага
и със ласка измъчвай ме нежна.

…

Искам толкова да съм виновен,
участта си заслужено носещ,
в теб да бъда затворник вековен,
за амнистия без да съм просещ.