Днес се събудих с едно примирение,
вместо със моята вечна надежда.
В себе си вгледах се и с изумление
я разпознах – беше в чужда одежда.
Беше изглежда ѝ писнало вече
да я будалкам със разни съблазни.
В близост лежеше костюмът, съблечен
от обещания и мечти празни.
Тя цяла в траур, без мен да поглежда,
в мъка стоеше с посърнала аура.
„Не, по-добре да съм с гола надежда!“ –
креснах и с ярост разкъсах ѝ траура.