Живеем под покрив един с тебе двама,
побрал всичко наше – и нощи и дни,
но дето местенце все няма и няма,
което душата ми да подслони.
Душата ми, мокра, че вън е дъждовно,
на топло дано някой да прибере
и даже това да е много греховно,
там нека остане, но да е добре.