На теб

Понякога груб съм – прости ми!
Мъжете сме (честно) глупаци –
надути, уж непоклатими,
а всъщност страхливи хлапаци.
И правейки се на могъщи
издаваме колко сме слаби –
петлета наперени същи,
момченца с пластмасови саби…
Когато съм груб с хитрост нежна
след теб ме накарай да ходя.
С любов ме насочвай безбрежна,
пък аз нека мисля, че водя.

© 2026 Петър Петров  •  Всички права запазени!