— Здравей, как е? – той я попита.
— Ох, ужас! – отвърна му тя.
— Спокойно! – но сам запреплита
език – Аз, такова… цветя…
— Добре. Мама май се досеща…
Ох, ще ми се пръсне сърцето. –
прошепва тя. С нейните среща
им предстои – тъй е прието.
— Готов ли си с тях да говориш?
— Напълно. Дошъл съм, за да…
— Аха, но добре да го сториш!
— Ще го! Дай да пийна вода…
— Сега… Нашите са във хола.
Пийни, после ще те представя…
— И след туй до мене на стола
седни – с другото ще се справя.

А не по-малко притеснени
са чакащите в хола двама,
че чедото май да се жени
решило е. Ама, че драма!