Приятелю, казваш, че съм от тез хора,
които се славели с волна душа,
но е ли свободна душата в затвора
на тяло от плът, де под ключ я държа?
Нали тъй се смята, че тя си отлита
от тялото (своя затвор) чак тогаз,
когато то рухне и тя без да пита
разбира – ударил е нейният час?
За другиго казваш: „Невинна душа е.“,
но може ли някой да ми отговори:
Ако се приеме, че вярно това е,
защо и кой в тялото му я затвори?
Ала несъществени са тез въпроси.
Обидно е друго, чак бих се напил.
Във себе си който надеждица носи,
че господ с божественост ни е дарил –
греши. И какво има да се доказва?
Та то очевидно е и няма спор –
какви мислим си, че сме, пък се оказва,
че всъщност човекът е само затвор.