На пазар тръгнах спешно, намръщен –
свършила ми се беше солта,
също свършил бе хлябът насъщен,
свършила се бе и любовта.

Плик със сол (кило) купих си лесно.
Топъл хляб („Добруджа“) взех един,
но да има ми бе неизвестно
някъде за любов магазин.

Дама стройна се спрях, да попитам,
откъде да си купя любов.
Нейната рече ми да опитам,
веднага, щом дочу моя зов.

Обич ползвана, явно начесто…
Обич даже не трета ръка?
Не! Благодаря, миличка! Ресто!
По-добре да си карам така.