Въпрос ме мъчи
нелитературен:
Защо Мартин
се пъчи
с етикет
един
отпред,
под трите М-та турен,
небрежно
казващ „женен“?
Най-
надлежно
за знак
оглеждам
ценен,
да подскаже.
Оглеждам пак,
почесвам теме
даже
и… май
се сещам, дявол да го вземе!
Да се оплаква? Не. Дали се хвали?
Едва ли.
Мисля друго става
тук.
Без гък, без звук
Мартин предупреждава
съсловието женско поетично:
Простете
дами
„Слово(т)о“-хотливи!
Не ме търсете
вече.
Нищо лично.
И моля ви, без драми.
По-далече
със тези погледи игриви.
Мотиви?
Те се подразбират –
не ща в нас да ме модерират.