Вдъхновението ми се днес изпари
(от голямата жега изглежда)
и в ръката с последните джобни пари,
а в сърцето със страх, без надежда,
че ще ми е възможно да го върна пак,
спрях във кръчмицата ни квартална,
да гася спешно творческия си мерак,
че не става с вода минерална.
Лоша работа е нещо да ти се ще,
а във същото време да знаеш,
че не можеш го стори, уви, въобще
и налага ти се да си траеш.
Но на третата бира открих: Та нали
ако в жегата се изпарява,
вдъхновението трябва да завали
щом навън почне да захладнява!