В пламъците на твоята клада
се задъхвам и стена във транс.
Еретик съм – така ми се пада
и за милост от теб нямам шанс.
Черна бездна пред мен се разтваря.
Жадно пия от нейния сок,
но не ме гаси, а ме разгаря.
Може би в кладенеца дълбок
да се спусна на тъмно, сред влага?
Може би вътре ще се спася?
И се спускам, ала не помага –
лумвам вместо да се угася
и безумен от теб се отблъсвам,
но е късно – излезнал едва
цял на перлени капки се пръсвам
върху теб и угасвам с това.