Загърнат в мълчание зъзнеш, че ето –
в нас мраз е от ледената планина
и търсиш, просмукан от студ място, дето
на сляпо да гребнеш искра топлина.

Намираш, поспираш, но някак не грее,
че огънят там бил е стъкнат за друг.
Огнището наше преди да изтлее,
ела да разпалим, на всичко на пук.