Напоследък едно подозрение
ме преследва, че късно в нощта
и единствено на осветление
лунно, случват се разни неща.
Щом след битка неравна с умората
предадат се във плен, т.е. в сън
всички твари и най-вече хората
(сиреч – жива душа няма вън),
оживяват внезапно пък вещите
и започват съвсем като нас
да си правят купони и срещи те,
че ударил е техният час.
Истина ли е или поверие,
изход има от спора горещ:
не приемам неща на доверие –
трябва да се превърна във вещ.