Мигът преди…

Жажда ме мъчи, направо изгарям,
ала след миг, зная, вече ще пия
и цял потръпвам, очите притварям,
дъх си поемам… Сега, утоли я!
Теб доближавам, пресъхнал в душата.
Да те напия ме чакаш примряла.
С косъмчета се докосват телата,
още миг и… Боже! Пия те цяла.

© 2026 Петър Петров  •  Всички права запазени!