Тогава, когато любов не ни стига,
любов си измисляме с молив и книга
и в краски представяме си я такива,
в каквито реалната нивга не бива.
И тъй, не пестейки за нея боички,
от истинската ги изстискваме всички,
за да си направим миража красив.
А после – отново в живот все по-сив.
И тъй съществуваме си кръговратно
от „обич“ реална в мираж и обратно.

(Обърнато)
Тогава, когато любов виртуална
не стига ни, търсим пак обич реална.
И мъчим се образ от наш’та представа
във някого да въплътим, но не става.
Така във желание да променим
в мечтания този, с когото ний спим,
потъваме бавно и с отчаяние
пак там, при свойто безплътно мечтание.
И си се лутаме в кръг завъртяни
с обичи истински и намечтани.