Дарлинг, миличка, сегичка
мисля да те пооткрехна
в крехка
темичка едничка,
тъй че сещай се самичка,
там, където ти намигам.
Напоследък взех да стигам
най-редовно
до откритие съдбовно,
че когато
във кревата
кажем със досада „Не!“,
с туй нарастваме мерака 😉
два до три пъти поне.
Кажем ли обаче „Искам!“
и меракът в миг увисва. 😉
Та, да знаеш занапред,
туй, което съм открила,
всевалидно е навред –
от Пенкьовци до Манила.