Прибирах се по небосклона.
Отслабнал бях, морен и блед.
Светът бе заформил купона
под мен, но аз бързах напред.
Така стигнах пътя наречен
със името „Млечния път“,
но да пресека пътя млечен
навреме и мина отвъд
не смогнах. Като че нарочно
(със скорост светлинна) безброй
звезди караха двупосочно,
а да ги спре нямаше кой.
И ей ме, едва се прибирам
по светло – направо кошмар,
но мисля сега да монтирам
на „Млечния път“ светофар.