На мост между два стръмни бряга
се бях озовал по средата,
очи вперил долу, как бяга
за среща с морето реката.
Със завист я гледах надвесен.
Тя беше намерила сила
и пътя, опасен и тесен,
към свойто море бе открила.
А аз? Мен ме чакаха чинно
два бряга, а пък се мотаех.
Но бавех се не безпричинно –
на кой бряг да стъпя не знаех,
а и ми кънтеше в главата:
Защо щом на бряг се намираш,
без разлика на кой от двата,
все в другия жадно се взираш?