Ех, де да беше туй някак възможно,
та едновременно мен да ме има
във състояние малко по-сложно –
да съм не Аз сам, ами да съм Трима.
Щях, знам, да бъда напълно доволен,
елиминирал в миг опасността
да си шушукат зад мен, че съм болен
от раздвоение на личността.
Ала по-друго ще бъде чудесното,
трите ми Аза със времето цяло
ще разполагат и следва по-лесното –
всяко едно мое собствено тяло,
всяка отделна, но моя душа
ще притежава едно занимание,
тъй, предварително както реша.
Азът ми първи ще бъде за знание,
ще е за чувствата Азът ми втори,
а пък за детството ще ми е третият.
Ще обитавам безкрайни простори…
ала един ми е Азът проклетия!
Tъй е ужасно – за нищо не стига
и със това обуславя причината,
личност да съм ужким (само на книга),
но и от трите ми Аза подмината.