Съдбата отново ме вкара в неволя.
Уви, най-редовно набутва ме там.
И заради нея за помощ да моля
ще трябва. Съдба! Няма капчица срам…

Но доста различна неволя е тая:
Как SOS-а си да обоснова,
като оправдания нови не зная?
Неволя ли? Бедствие си е това.

А своите всеки свидливо си стиска,
назаем причина не ще да даде.
И ето: Почтен, като мен, без да иска,
причини заставен е пак да краде.