Той просто бе невероятен поет.
Поезия правеше в ритъм по-сложен –
назад една стъпка, след туй две напред,
а стихът за четене бе невъзможен.

Не пишеше думи, не ползваше рима,
но всеки го слушаше като в захлас.
Поезията му бе неповторима
от звуци на блуз, на танго и на джаз.