Познавах една тежичка молекула,
в квартал „Менделеев“ живееше, в края,
която,
когато
случайно бе чула,
как лесно могло
да отслабне се смая.
Тегло
молекулно!
Отвсякъде гледаха я присмехулно,
а тя да не знае, че има спасение:
изходът бил в Брауновото движение.
Без да умува
познатата моя
там зачленува
и за нула време
свали два атомни слоя
излишни,
сиреч успя във ръце да се вземе.
На присмехулниците ѝ предишни,
при тъй развилата се ситуация,
от завист чак
им изби радиация.
Разяждани от яд и от печал
зяпаха как
веднага
на мига
един свободен левент радикал
за молекулата наша се лепна.
Трепна
ядрото ѝ (т.е. сърцето),
прехвръкнаха помежду им частици.
Елементарни уж бяха, но ето,
стана реакция: две единици
сляха се и до днес са в положение
на все така здраво съединение.