Ръката ми ако немирно пробяга
през хълмове обли със сладки зърна
и между бедрата, усетила влага,
да пие се спре, като плаха сърна,
недей я гони – жажда тя утолява
при изворчето да се усамоти
и тайнството му с нежност да опознава.
Не иде ли, я заведи сама ти.

Ръцете ти, две непослушни кошути,
на воля ще пусна да тичат по мен
в игри с часове, а не кратки минути,
додето нощта не премине във ден.
И водени от любопитство ще стигат
до място опасно, де крие се враг.
На него натъкнали се ще го вдигат
от сън и… превръщат в приятел най-драг.