Образ чужд в огледалото срещам,
от устата ми – не моя глас
и с душа чужда ясно усещам,
че във чужд живот включен съм аз.

Чужди сънища странни сънувам
и по пътища чужди вървя.
С чужда обич безсрамно флиртувам,
но ранен с мои кърви кървя.

И изтичам на струйка, обаче
в моя път и към мойта душа.
Със сълзите ми не друг да плаче.
С моя обич да си съгреша.