Вятърни мелници вятъра гонят.
Облаци смръщени с хъс им помагат,
капчици потно-дъждовни чак ронят.
Дънери яки засади му слагат
и заплашително клони разклащат,
почвата сграбчили със коренища,
жълти листа по петите му пращат.
Пушек и прах вдигат стари бунища,
пътя на вятъра тъй да объркат
и ламарини с ръждиво желязо
стържещо-скърцащо във ритъм търкат.
Всеки за вятър на лов е излязъл.
„Бързо, нататък отиде – след него!“ –
подли ветропоказатели сочат.
Задоволявайки своето его,
жалки авджии искат да се надскочат,
а през ума им дори не минава,
че този казус не точно така е,
че във действителност тук друго става –
вятърът просто със тях си играе.