Да поподсмърчаме като за Сталин
или дори като за Ким Ир Сен.
И също свещ голяма да запалим,
та срам пред другите да не берем.
Със плач лъжата лесно се прокарва,
че бил ни е приятел най-любим.
Единствено Москва в сълзи не вярва,
така че: „Споко, дайте да сълзим!“
Не ще ни стряскат тъй с въпроси тъпи,
каквито пита само неграмотен:
„Щом с него сте били другари скъпи.
как може да е бил безкрай самотен?“