Заварих младеж вчера сам пред дома ми.
Крадецът на праскови каза, че бил.
Не – рече – не се занимавал с измами,
а чакал момичето си с карамфил.
„Момичето-праскова где ли било е?
Дали не цъфтяло е в друга градина?
Дали не било е за другиго мое
или е било само фикция мнима?“ –
запитах се рано таз сутрин, когато
навън да изляза за хляб бях решил
и мярнах на стълбите нещо познато –
един поувехнал, червен карамфил.