Изплащам живота си – заем,
при лихва, която, уви,
превръща го в непогасяем
и сън не ме вече лови.

Живот-кредит, чийто остатък
със всеки изминал момент
нараства, не става по-кратък,
при туй със не малък процент.

Смърта тъй не ще мога стигна,
че съм за живота длъжник,
заради което да мигна
не мога дори и за миг.

…

Кошмар! Вечно да продължаваш,
подобно на онзи Сизиф,
живота си да издължаваш,
без шанс да починеш щастлив.