Приседнал е навънка мрак.
Щурче
във фрак
с краче –
цигулка
(крачето друго е виола)
на светлината
на светулка
в тревата
под една топола
концерт изнася.
Няма сцена,
ала полянката оглася
и тя го слуша притаена.
Глухарчетата слушат даже
и молят всекиго да каже
„Те,
нотите
къде
отиват,
и стихвайки дали заспиват?“
Но вятърът,
когото питат,
със „Ш-ш-шт!“
тоз път
ги смъмря строго
и те, засрамили се много,
във мрака с нотите отлитат.
А Щурчо… той си продължава.
Не гъква никой, нито шава
и не че в сън.
навън,
са всички.
Ветрецът, твари и тревички,
луната и звездите спрели
концерта слушат занемели.