Това ми се случи когато бях Бог
(доколкото помня – предишния вторник).
Усещах се твърде намръщен и строг
и рекох да прочета някакъв сборник
със весели разкази или новели.
Но… в библиотеката, сборници – дръжки.
Бе нямаше бе! Дяволите ги взели!
Ех, да си простя, но напсувах по мъжки,
тъй както си бях пренамръщен и строг.
Гнева си божествен не сдържах във мен.
Глава ли съм лукова или съм Бог?
Със дяволите да деля тук терен
и всеки нелепи шеги да си прави,
че Господа вече за нищо не става.
Не може със дяволите да се справи,
а целия свят тръгнал да управлява…
Па като си плюх на ръцетее та глей –
хвърчаха рога и копита навред…
дорде санитарите, подли злодеи,
завързвайки ме въдвориха пак ред.