„Кога е любов?“ пита ме настойчиво
един нелеп надпис от бял тебешир,
и който отбягвам със поглед учтиво
за да не смути вътрешния ми мир.
Но късно, въпросът в мен вече е влязал
и както би сторил агресор суров,
без жал, на парченца мира е нарязал,
защото не зная кога е любов.
Наказан, без мир и спокойствие? Нека!
Че съм недостоен, навярно и лош…
Любов е когато сънуваш човека,
в чиито обятия спиш всяка нощ.