Сбогом бялата зима
си взима.
Пролет

с полет
застъпва на пост.
Лято
слято
със нея пък има,

а полека, като че по мост

тесен,
есен
след него пристъпва
и листята
във охра окъпва.

Но боята
едва е разляла

и… застига я зимата бяла.

Тъй редуват се, някой все гони,
сякаш всичко игра на деца е,
а пързалката е за сезони.
Но какво?! И така се играе.