Към Златната рибка
Рибке, изчакай момент да реша
що да поискам, че да не сгреша.
Значи като си прегледам живота
от първата до последната кота,
пак пожелавам да се родя тук.
Да съм си същия, не да съм друг,
за да премина по мойта пътека,
а не по нечия друга – по-лека,
но да избегна предишните грешки,
предотвратя всички мигове тежки,
а и пропуснатото да науча.
Ала тогава дали пак ще случа
НЕЯ да срещна и да я спечеля?
Ами промяната ако разделя,
вместо наново да ни събере?
Я остави всичко както си е!